13 признака за висока емоционална интелигентност

Емоционалната интелигентност е способността да накараме емоциите да работят за нас, а не да ни пречат.

През 1995 г. психологът и научен журналист Даниъл Голман публикува книга, която запозна значителна част от света със зараждащата се концепция за емоционална интелигентност. Идеята, че способността да разбираме и управляваме емоциите значително увеличава шансовете ни за успех, бързо се разпространи и започна да оказва съществено влияние върху начина, по който хората мислят за емоциите и човешкото поведение.

Но как изглежда емоционалната интелигентност, когато се проявява в ежедневието?

През последните две години изследвах този въпрос при проучванията за моята предстояща книга “EQ, Applied”. Идентифицирах редица действия, които илюстрират как емоционалната интелигентност се проявява в реалния свят.

Ето 13 от тях:

1. Мислим за чувствата си.

Емоционалната интелигентност започва с това, което се нарича самоосъзнаване и социално осъзнаване, способността да разпознаваме емоциите (и тяхното въздействие) както в себе си, така и в другите.

Това осъзнаване започва с рефлексия (Рефлексия е понятие от психологията, означаващо „самоанализ на собствените мисли и преживявания” б.пр.)

Задаваме си подобни въпроси:

Какви са силните страни на моите емоции? Какви са слабостите ми?
Как влияе настоящото ми настроение върху мислите ми и вземането на решения?
Какво се случва под повърхността и влияе на това, което другите казват или правят?

Размишляването върху въпроси като тези, дава ценна информация, която може да бъде използвана в наша полза.

2. Правим пауза за момент.

Паузата е просто един момент, в който да спрем и да помислим, преди да кажем или да направим нещо (лесно е на теория, трудно на практика). Това може да ни помогне да си спестим неудобни ситуации или да поемем ангажименти твърде бързо.

С други думи, паузата ни помага да се въздържим от вземане на дългосрочни решение въз основа на моментна емоция.

3. Стремим се да контролираме мислите си.

Не може да упражняваме много контрол върху емоциите които изпитваме в даден момент. Но може да контролираме реакцията си към тези емоции – като се съсредоточим върху мислите си. (също като в онази мисъл: Не може да спрете птица да кацне на главата ви, но може да й попречите да си направи там гнездо.)

Стремейки се към контрол върху мислите, ние отказваме да станем роби на емоциите си, давайки си възможност да живеем по начин, който е в хармония с нашите цели и ценности.

4. Успяваме да се възползваме от критиката

Никой не е щастлив, когато получава отрицателна обратна връзка. Но ние осъзнаваме, че критиката е шанс да се учим, дори и той да не е предоставен по най-добрия начин. И дори когато е неоснователна, критиката ни отваря очите за това как мислят другите.

Когато получим отрицателна обратна връзка, строяваме емоциите си и се питате: Как може това да ни усъвършенства?

5. Демонстрираме автентичност.

Автентичността не означава да споделяме всичко за себе си на всички, през цялото време. Тя означава да казваме това, което искаме да кажем, да държим на това което казваме и да се придържаме към своите ценности и принципи преди всичко друго.

Знаем, че не всеки ще оцени мислите и чувствата които споделяме. Но тези, които са важни за нас ще го направят.

6. Демонстрираме съпричастност (емпатия).

Способността да покажем съпричастност, която включва разбиране на мислите и чувствата на другите, ни помага да се свържем с тях. Вместо да съдим или да етикетираме другите, трябва да поработим усилено, за да погледнем на нещата през техните очи.

Емпатията не означава непременно съгласие с гледната точка на друг човек. По-скоро става въпрос за стремеж към разбиране – което ни позволява да изграждаме по-дълбоки, по-обвързващи взаимоотношения.

7. Хвалим другите.

Всички хора желаят да получат признание и да бъдат оценени подобаващо. Когато хвалим другите, ние удовлетворяваме това желание и в същото време изграждаме доверие.

Всичко започва, когато се фокусираме върху доброто в другите. Споделяйки конкретно това което ценим у тях в последствие, ние ги вдъхновяваме да бъдат най-добрата версия на себе си.

8. Даваме полезна обратна връзка.

Отрицателната обратна връзка има голям потенциал да нарани чувствата на другите. Осъзнавайки това, ние перифразираме критиката като конструктивна обратна връзка, така че получателят да погледне на нея като полезна вместо като вредна.

9. Извиняваме се.

Необходими са сили и смелост, за да можем да кажем че съжаляваме. Но това демонстрира смирение, качество, което естествено привлича другите към нас.

Емоционалната интелигентност ни помага да осъзнаем, че извинението не винаги означава признание, че сме сгрешили. Означава, че ценим връзката повече от егото си.

10. Прощаваме и забравяме.

Да задържиме в ума си някоя обида е все едно да оставим нож в рана. Докато нарушителят продължава по пътя на своя живот, ние не си давате възможност да се излекуваме.

Когато простим и забравим, възпираме другите да държат емоциите ни като заложници – което ни позволява да продължим напред.

11. Спазваме ангажиментите си.

В днешно време е обичайно хората да нарушат споразумение или ангажимент когато им скимне. Разбира се, неспазването на уговорка с приятел за вечеря, за да гледме филми по Netflix, ще причини по-малко вреда от нарушаване на обещание към нашето дете или пропускане на важен бизнес срок.

Но, когато си създадем навик да държим на думата си – за големи и по-дребни неща – ние изграждате силна репутация за надеждност и усещане, че може да ни се има доверие.

12. Помагаме на другите.

Един от най-добрите начини за положително въздействие върху емоциите на другите е като им помагаме.

Повечето хора изобщо не се интересуват къде сме завършили или какви са предишните ни постижения. Но какво ще кажете за часовете, които сме готови да отделим от графика си, за да ги изслушаме или да им помогнем? Готовността ни да слезем в окопите и да работим заедно с тях?

Действия като тези изграждат доверие и вдъхновяват другите да ни последват когато трябва.

13. Предпазваме се от емоционални саботажи.

Осъзнаваме, че емоционалната интелигентност има също и тъмна страна – например, когато някои се опитват да манипулират емоциите на други, за да постигнат лични цели или поради някаква друга егоистична кауза.

Затова трябва да продължим да усъвършенстваме собствената си емоционална интелигентност – за да се защитим, когато се опитат да ни приложат подобен похват.

Източник: Inc.