Как ни откриват комарите и можем ли да се скрием от тях

В търсене на своята кървава храна, комарите използват различни ориентири за да открият човешки същества, включително нашата телесна топлина и въглеродния диоксид в дъха ни. Съвременните изследванията показват, че определен обонятелен рецептор в антените им служи като детектор за хора, реагиращ на „миризливи“ химикали в потта.

Насочване на вниманието към този рецептор може да предложи нов начин за предпазване от кръвожадните комари и предотвратяване на предаването на различни видове болести, включително малария, вируса Зика и денга, според проучване публикувано в списание Current Biology през март тази година.

Намерихме рецептор за човешката пот и открихме, че киселинните летливи вещества, които идват от нас, са наистина ключови за намирането ни от комарите

казва Матю ДиДженаро, неврогенетик от Международния университет във Флорида в Маями.

Мисля, че това, което е вълнуващо е, че най-накрая имаме доказателство, че има някакъв път в областта на обонянието, който е необходим на комарите, за да ни харесват

посочва Линди МакБрайд, учен в университета в Принстън, която изучава поведението на комарите, но не е била част от изследователския екип.

Отдавна е известно, че комарите разчитат на множество ориентири, за да се насочат към хората. Първо, комарът усеща издишания въглероден диоксид от разстояние, което може да е повече от 30 фута.

– След въглеродния диоксид – обяснява ДиДженаро – започва да усеща човешката миризма.

Комарът следва тази миризма и когато се доближи много близко, започва да открива телесната топлина. След като комарите кацнат върху вас, „те всъщност, могат да усетят на вкус кожата ви с краката си и след това търсят място, където да ухапят“, казва ДиДженаро.

Той и колегите му правят генетични промени в комарите, за да блокират активността на специфичен обонятелен рецептор наречен Ir8a. Резултатът е, че женските комари – които са точно тези, които смучат кръв – вече не са привлечени от млечната киселина, важен компонент на човешката пот.

Нещо повече, екипът извършил редица лабораторни тестове, за да види дали разстройването на този рецептор ще направи комарите по-малко реагиращи към хората. Учените помолили хора да поставят ръцете си в устройство, наречено „олфактометър“, което позволява на комарите да ги помиришат от разстояние. Затворени в устройството комари летят свободно, като могат да се приближават, но не чак толкова близко, че да могат да хапят. Тестовете показали, че генетичните промени в комарите, изключващи този обонятелен рецептор, водят до значително по-малка вероятност вредителите да полетят към кожата на хората.

И за да покажат, че това което е било засегнато е точно обонянието, изследователите накарали хора от проучването да носят найлонови ръкави за около 12 часа, за да съберат пот. След това поставили тези ръкави в олфактометъра. Отново, комарите мутанти били много по-малко привлечени от аромата, отколкото нормалните комари.

Може да изглежда очевидно, че осакатявайки обонятелната система на комарите би затруднило усета им за миризмата на хора. – „Но същността на въпроса е, че комарите усещат миризма по няколко различни начина – казва Макбрайд. Резултатите от работата в предишни изследвания показа, че изваждането от строя на друга част от обонятелната система „нямаше никакъв ефект и беше много изненадващо“, отбелязва тя. „Така че е наистина вълнуващо да се види, че този друг вид обоняние играе главната роля.“

„Разбрах, че това е фантастично изследване“, казва Джеф Рифъл, биолог от университета във Вашингтон, който изучава химическата комуникация. „Това е открит въпрос за това как комарите, първо, успяват да открият хората, които да хапят. И второ, как избират, кои хора да хапят – какви са механизмите?“

Рифъл казва, че това проучване показва категорично, че поведението е опосредствано от рецептор, който позволява на комарите да „помиришат нашата своебразна плътска смрад или телесна миризма. По този начин,те са в състояние наистина да демонстрират важността на този рецептор.“

Според него може да се създаде „парфюм или химикал, който не позволява на този рецептор да работи. Можете да си го представите, че е нещо като парфюм или нещо с което сте се напръскали и комарите вече не могат да открият потта ви“.

Лора Дювал от Университета Рокфелер в Ню Йорк, която проучва поведението на търсещите приемници комари, казва, че това изследване може да помогне да си обясним, как комарите разграничават хората и другите животни.

Комарите са толкова добри в това да ни откриват, защото долавят много различни компоненти на човешката миризма – включително киселите летливи вещества, които произвеждаме

отбелязва тя.

Разстройването на един единствен път не може да попречи на комарите да ни хапят, казва Дувал. Но разбирането на всички сигнали, които използват насекомите може да помогне „да се направят по-добри човешки имитации, които биха могли да се употребят за примамване на комарите в капан – и далеч от хората“.

Лари Цвибел, биолог, който изучава обонянието и поведението на насекомите в Университета Вандербилт, казва, че еволюцията е създала сензорна система при комарите, която има много части, които се припокриват и взаимодействат, така че да създадат най-ефективната машина за търсене на хора.

Той казва, че някои от лабораторните тестове в това проучване дадоха да се разбере, че например въглеродният диоксид е необходим за проявяването на сензитивност на комарите към млечната киселина в човешката пот.

Това показва, че за да може този процес наистина да работи ефективно и на най-високото ниво, комарът иска да усети въглеродния двуокис. Тази информация прави и информацията за млечната киселина по-ценна за комара, такава, от която той може да се възползва

казва Цвибел.

„Комарът търси онова, което често се нарича детектор на съвпадението“, казва той. „Това не е само един сигнал, а много сигнали – всички те, когато съвпадат, осигуряват най-силната степен на импулс, за да породят това поведение.“

Намирането на начини за свръхстимулиране на части от системата на комарите за откриване на хора, казва Звибел, може да помогне на учените да създадат особено мощен репелент. Според него, за комара ефектът би бил „като да се качи в асансьор с някой, който си е сложил твърде много одеколон“.

Източник: npr