Как вземам решения?

Да изям ли сладоледа, или не? Сега ли да отговоря на този имейл, или по-късно? Кои обувки? Нашите дни са съставени от хиляди малки решения – какво да правя, по кой път да тръгна, как да реагирам, дали да участвам.

Първите теоретици, занимавали се с теория на решенията, приемали, че хората са рационални деятели, съпоставящи плюсовете и минусите на алтернативите, за да стигнат до оптимално решение. Но научните наблюдения на човешките начини за вземане на решения не потвърждават това. Мозъците са изградени от многобройни конкуриращи се мрежи, всяка от които има свои собствени дели и решения.

Когато решавате дали да изядете сладоледа, някои мрежи в мозъка ви искат захар, други гласуват „против” поради дългосрочни съображения от суетно естество, трети подхвърлят, че бихте могли да изядете сладоледа, ако си обещаете утре да идете на фитнес. Вашият мозък е като невронен парламент, съставен от съперничещи се политически партии, които се борят кой да управлява кораба на държавата. Понякога вие решавате егоистично, понякога великодушно, понякога импулсивно, а понякога – с дългосрочна перспектива наум. Ние сме сложни създания, защото сме изградени от множество пориви, всеки от които иска да е на власт.

Звукът на едно решение

На операционната маса правят мозъчна операция на пациент на име Джим, за да спрат треморите в ръката му. Неврохирургът спуска в мозъка на Джим дълги тънки жици, наречени електроди. Чрез пускането на слаб електрически ток по тези жици конфигурациите от активност в невроните на Джим могат да бъдат регулирани, така че треморите да намалеят.

Електродите предоставят удобен случай да се подслуша дейността на отделни неврони. Невроните разговарят помежду си чрез електрически импулси, наречени акционни потенциали, но тези сигнали са недоловимо слаби, така че хирурзите и изследователите често пускат тези слаби електросигнали през тонколони. По този начин една съвсем дребна промяна в напрежението (една десета от волта, траеща една хилядна от секундата) се превръща в ясно доловимо пропукване!

Когато електродът бива спускан в различни области на мозъка, конфигурациите на активност в тези области могат да бъдат разпознати от подготвеното ухо. Някои места издават характерното: пук! пук! пук!, докато други звучат по-различно: пук!….пукпук!…пук! Все едно внезапно сте се включили към разговора на няколко случайно взети хора някъде по света – понеже онези, на които сте попаднали, ще имат конкретни професии в различни култури, всички те ще водят много различни разговори.

Аз се намирам в операционната в ролята си на изследовател – докато колегите ми извършват операцията, моята цел е да постигна по-добро разбиране как мозъкът взема решения. За тази цел давам на Джим да изпълнява разни задачи – да говори, чете, гледа, решава, – за да определя кое е в корелация с активността на невроните. Тъй като мозъкът няма рецептори за болка, пациентът може да бъде буден по време на операцията. Казвам на Джим да погледне една проста картинка, докато ние правим запис.

На следващата фигура виждате млада дама с шапка, извърнала поглед настрани. Опитайте се сега да откриете друг начин за интерпретиране на същото изображение – като старица, гледаща надолу и наляво. Тази картинка може да бъде гледана по един от два начина (това е известно като бистабилност на възприятието): линиите на страницата се съгласуват с две много различни интерпретации. Вгледате ли се във фигурата, ще видите единия вариант, после евентуално другия, после пак първия и тъй нататък. И тук е същественият момент: нищо на физическата страница не се променя – така че, когато Джим съобщава, че образът е превключил, това трябва да е поради нещо, което се е променило в неговия мозък.

оптична илюзия млада стара жена

В момента, в който той съзира младата дама или старицата, мозъкът му е взел решение. Не е необходимо решението да е съзнателно; в случая това е възприятийно решение на зрителната система на Джим, а механиката на превключването е напълно скрита под капака. На теория мозъкът би трябвало да може да вижда и младата дама, и старицата едновременно, но в действителност не го прави. В крайна сметка той променя избора си и може да продължи да превключва отново и отново. Но нашият мозък винаги разбива двусмислицата на алтернативи.

Така че, когато мозъкът на Джим се спре на интерпретацията с младата дама – или със старицата, – можем да чуем реакциите на малък брой неврони. Някои засилват рязко активността си (пукиук!. пук!..пук!), докато други я забавят (пук!….пук!..пук!….пук!). Невинаги става въпрос за ускоряване или забавяне – понякога невроните променят конфигурациите си на активност по по-недоловими начини, като влизат или излизат от синхрон с други неврони, дори и да поддържат първоначалното си темпо.

Невроните, които се е случило да шпионираме, сами по себе си не са отговорни за промяната във възприятието – по-скоро те действат съвместно с милиарди други неврони, така че промените, които наблюдаваме, са само отражението на една изменяща се конфигурация, обхващаща големи участъци от територията на мозъка. Когато една конфигурация надделее над друга в мозъка на Джим, значи се е стигнало до решение.

Вашият мозък взема хиляди решения всеки ден от живота ни, определяйки опита ви от света. От решението какво да облечете, на кого да се обадите, как да изтълкувате случайна забележка, дали да отговорите на даден имейл, кога да си тръгнете – решенията стоят в основата на всяко ваше действие и мисъл. Онова, което сте вие, възниква от водените из целия ви мозък битки за господство, бушуващи в черепа ви всеки един миг от живота ви.

Вслушвайки се в невронната активност на Джим – пук!пук!пук!, – човек неизбежно се изпълва със страхопочитание. В края на краищата така е звучало всяко решение в историята на нашия вид. Всяко предложение за женитба, всяко обявяване на война, всеки полет на въображението, всяка мисия, изпратена към неизвестното, всяка проява на доброта, всяка лъжа, всяко еуфорично откритие, всеки решаващ момент. Всичко е ставало именно тук, в мрака на черепа, възниквайки от конфигурациите на активност в мрежите от биологични клетки.

Мозъкът е машина, изградена от конфликти

Да погледнем по-отблизо какво става зад кулисите, когато се взема някакво решение. Представете си, че правите някакъв елементарен избор – стоите в магазина за замразен йогурт, опитвайки се да изберете между два вида, които еднакво обичате. Да речем – ментов и лимонов. Външно погледнато, вие като че не правите кой знае какво – просто стърчите там, местейки поглед между двата йогурта. Но вътре в мозъка ви един такъв елементарен избор отприщва ураган от активност.

Сам по себе си един отделен неврон няма значимо влияние. Но всеки неврон е свързан с хиляди други неврони, а те на свой ред се свързват с още хиляди и тъй нататък в една огромна, зациклена, преплитаща се мрежа. Всички те отделят вещества, с които се възбуждат или потискат едни други.

В тази мрежа една определена констелация от неврони представлява ментата. Тази конфигурация е образувана от неврони, които се възбуждат взаимно. Не е задължително те да са един до друг – те могат да се намират в раздалечени области на мозъка, свързани с мириса, вкуса, зрението и вашата уникална поредица от спомени за ментата. Всеки от тези неврони сам по себе си няма нищо общо с ментата – всъщност всеки неврон играе множество роли в различните моменти в рамките на вечно променящи се коалиции[32]. Но когато всички тези неврони се активират заедно, в тази конкретна подредба… в мозъка ви се появява мента. Докато стоите пред витрината с йогурт, невроните от тази федерация общуват енергично помежду си, като разпръснати хора, свързващи се онлайн.

Тези неврони не са единствените, водещи кампания. В същото време конкурентната възможност – лимон – е представена от своя собствена невронна партия. Всяка коалиция – ментата и лимонът – се опитва да надделее, засилвайки собствената си активност и потискайки чуждата. Те се борят помежду си, докато едната надделее в това състезание, в което победителят взема всичко. Печелившата мрежа определя какво ще направите по-нататък.

За разлика от компютрите, мозъкът функционира въз основа на конфликта между различни възможности, всяка от които се опитва да надделее над останалите. И винаги съществуват множество варианти. Дори след като сте избрали ментата или лимона, се оказвате в нов конфликт: дали да изядете целия йогурт? Част от вас жадува вкусния енергиен източник, но същевременно част от вас знае, че той съдържа захар и че може би е по-добре да идете да тичате. Дали ще ометете цялата кутия до дъно зависи от това накъде ще наклони вътрешната ви борба.

В резултат на неспирните конфликти в мозъка ние сме в състояние да спорим със себе си, да се проклинаме сами, да се самоувещаваме. Но кой точно с кого разговаря? Всичко това сте все вие – само че различни части от вас.

За да разчепкаме някои от главните конкуриращи се системи в мозъка, нека разгледаме един мисловен експеримент, известен като трамвайната дилема. Трамвай се носи по релсите, излязъл от контрол. Четирима работници правят ремонт по-надолу по линията, а вие, случаен очевидец, бързо осъзнавате, че те всичките ще бъдат убити от летящия трамвай. Тогава забелязвате, че наблизо има ръчка, която може да отклони трамвая към друга линия. Но чакайте малко! Вие забелязвате, че на тази линия има един работник. Така че, ако дръпнете ръчката, един работник ще загине; ако не я дръпнете, ще загинат четирима. Ще дръпнете ли ръчката?

/Следва продължение../

*Откъс от книгата „Мозъкът.Това си ти“ Автор: Дейвид Игълман

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.