Пост на Вени Марковски във Фейсбук

След публикуването* вчера на краткия ми положителен коментар за речта на Грета Тунберг в Ню Йорк, установих, че троловете и хейтърите, които отправят личностни нападки към това дете, се възмущават най-много от това, че тя… е аутист. Някой дори я наричат – в по-мекия случай ехидно, а в по-тежкия – с обвинителен тон – „дете с психическо разстройство“.

За „чистите“, „нормални“ байганьовци това е най-големият проблем, а не фактът, че човечеството като цяло бързо и сигурно унищожава планетата, на която живее.

А знаете ли защо така говорят хейтърите?

Защото бай Ганьо не понася различните хора по принцип, а пък онези, които той определя като „инвалиди“, изобщо не ще и да ги вижда.

И заради това му отношение, той не иска да адаптира средата, за да е достъпна за хора в инвалидни колички. Заради това му презрение, той не иска да гледа хора с изкуствени крайници. Заради липсата на човещина, бай Ганьо не само не прави нищо, за да улесни хората в неравностойно положение, а напротив – прави всичко възможно, за да не ги допусне около себе си.

При първото ми посещение в САЩ през 1992 г, аз – 24-годишен младеж, бях силно впечатлен от това колко много хора в инвалидни колички има по улиците, а и колко много са празните места за паркиране пред всяка обществена сграда, при това ясно обозначени със специалния син знак и синя хоризонтална маркировка за автомобили на хора, които използват такива колички. Още тогава написах статия, в която казах, че ми е ясно: процентът на инвалидите в САЩ не е по-голям от този в България, но в България те не могат да излязат на улицата, ка̀мо ли да отидат някъде с колата си, да паркират и да се разходят.

Бай Ганьо не желае да вижда „сакатите“, както ги нарича той, при това с презрение. За него те са като прокажени.

Бай Ганьо по аналогични причини не желае да вижда хомосексуални хора, или с друг цвят на кожата. „Какво ми парадират тия, бе?!“, казва бай Ганьо по адрес на прайда в София. Бай Ганьо е расист и антисемит, но се па̀ли, ако му го кажеш и остро реагира: „Кой, бе, аз ли? Аз имам приятел – евреин, бе, ти на мен ще ми кажеш, че съм расист…“

Бай Ганьо отказва да разбере, а изглежда и никога няма да приеме факта, че светът е пълен с хора, които са различни от него – „истинския“ „правилен“ българин. И това, че те са различни от него не ги прави с нищо по-лоши, дори напротив – те не са байганьовци и не демонстрират байганьовщината си – било то в банята, в операта или по време на избори.

Лошото не е да си аутист. Лошото е да си циник.

Лошото не е да се бориш за бъдещето си, а да не вярваш, че имаш такова – така, както не го вярва бай Ганьо.

Лошото не е да вярваш, че съществуването на планетата е поставена под заплаха от човешката дейност, а да не вярваш на науката, която доказва това.

Лошото е да не си състрадателен към по-слабите от теб, а да ги гледаш надменно и да им се подсмихваш нагло.

И бая ви Ганьо е точно това: надменен простак, който презира всеки и всичко наоколо.

Срам, срам за всички, които се подиграват на Грета Тунберг и си мислят, че по този начин отричат правото ѝ да бъде личност**, при това само на 16 години. Това право не се дава и не се отнема от байганьовците. То е въпрос на способности и възможности. За щастие г-жа Тунберг е от страна, където никой не я ограничава в правото ѝ да бъде човек. С позиция.