Дали е „Освободителна“ тази война?*
На трети март ще споделя някои мои мисли – на неисторик – по темата с Освобождението.
Най-вече ползвайки няколко исторически паралели…
Какво тръгва да прави с тази война Русия, какво се случва, дали е „Освободителна“ тази война , какво е станало на Берлинския конгрес…
Най-вече ползвайки няколко исторически паралели…
Какво тръгва да прави с тази война Русия, какво се случва, дали е „Освободителна“ тази война , какво е станало на Берлинския конгрес…Първо – паралелите:
Обикновено, говорейки за Руско-Турската Освободителна война (нека един път използвам официалното име от учебника), тя сякаш се споменава в някаква изолация – никоя друга война сякаш не прилича на нея, никоя друга война няма сходни причини и следствия. Естествено това е абсурдно.
В подобни периоди се водят няколко “освободителни” войни.
Нека започнем с Испано-Американската война от 1898 г.:
След продължителна революция на кубинците срещи испанското “робство(?)”, САЩ се намесват и допринасят за победата над Испания. Неочакваният резултат за Куба? Не познахте – не е освобождение – колония е!
Така е “освободено” и Пуерто Рико, което е колония и до ден днешен. Може да ви изненада, но Филипините също обявяват независимост тогава, но освободителите забравят да си тръгнат и Филипините още за дълго са колония – на “освободителя”. Нека продължим с едни други освободители – Англия и Франция, които геройски освобождават Близкия изток от тези, толкова поробили и нас, османски турци след Първата Световна Война. Създадените Сирия, Ирак, Йордания и още няколко държави стават… не, не се изненадвайте – колонии. Вече чувам виковете – но това е гнусният империалистически Запад. Русия е “братски” народ, те никога не бяха превърнали България в колония, никога!
Разбира се, никога не бих си го помислил и аз. Но после се сещам за анексията на Грузия през 19 век и още един път през 1921. За същото освобождение на православна Армения от същата тази Руска империя…
А, момент – не било точно освобождение. Вече вероятно ме усещате на къде клоня – Руско-Османската война от 1877-78 е доста вероятно да не е замислена като “Освободителна”, а като опит за създаване на колония (ако не и част от Руската империя, като Грузия и Армения). Без да искам да развалям на някой днешният празник, но тази война не завършва с никакво “освобождение” на България!
Тя завършва с окупация!
Ще се върнем на окупацията след малко. Но първо, вероятно без да е новина за всички четящи, но да спукам няколко балона:
На подписването на предварителния(!) мирен договор в Сан Стефано няма български представител, нито се споменава статута на “новоосвободената територия” като независима. Напротив – дава изрични правомощия на Имперския Комисар да организира процеса по избора на владетел!
Избори, организирани от окупационна армия, начело с чужд губернатор?
Защо ли прилича на нещо познато? Защото се е случвало в самата България, през 1944-45. Окупацията(!) на България е разписана изрично в чл. 8 и окупационната армия наброява 50 хиляди(!) души. За сравнение – цялата руска войска във войната наброява малко над 180 хиляди души! Изрично е споменато, че издръжката на окупационната армия е за сметка на “освободените”. Русия получава и военни бази.
Това, мили приятели, е дефиницията за колонизация! Споменах ли, че са няколко балона за пукане?
Ето още – макар че учебникът по история приписва България като трибутарно, васално княжество “заради лошите велики сили”, тази форма на княжеството е изрично записана още в Сан-Стефанския предварителен договор. С което е добре да се запомни, че въпреки че Руско-Турската война от 1877-78 е важна (може би най-важната!) крачка към независимостта на България, тя нито е единствената, нито последната. Независимостта на България е постигната и благодарение на Берлинския конгрес, и на Съединението, и на Сръбско-Българската война, и благодарение на умелата дипломация, довела ни до 22 септември 1908И като споменахме Берлинския Конгрес – макар, неговата роля в намаляване на територията посочена в предварителния договор от Сан Стефано да е неоспорима, също така неоспорима трябва да е неговата роля и в друго – краят на мечтата на Русия за колония в България. Най-важната част от договора не е формалният васалитет на провинцията. Според него само редовната османска армия (без нередовната, позната у нас като Башибозук) има право да навлиза – и то единствено с цел защита на северната граница, а не като постоянно присъствие. Но много по-важно е какво липсва -и от двете страни на Стара Планина. Досетихте ли се?
Окупационната руска армия липсва! Руската окупация в България е намалена на 9 месеца, руският достъп на войски през Румъния е отменен, което освен че спестява на младата държава огромният разход по издръжката на 50 хилядна окупационна войска, осигурява наистина независим от Русия избор на държавен глава! И макар, отделянето на огромна област, призната като българска (например от самия Гладстон) е загуба, липсата на огромна окупационна руска армия се оказва преимущество, когато България тръгва по независим път, нещо което нямаме при следващата окупация от Русия/СССР през 44-45В заключение, мога да повторя отново, че въпреки неотменимата огромна роля на Руско-Турската Война към независимостта на България, оставена сама на себе си (без последващия Берлински Конгрес), България вероятно щеше да получи съдбата на руска колония под пълна окупация…например следвайки съдбата на Кипър след същия този конгрес или самата България след 1944 година.
Историческата случайност (ако така мога да нарека задълженията на Русия след Кримската война) не допускат Русия да получи огромна колония на Балканите. България получава шанс за истинска независимост, вкл. независим от окупационната армия избор на княз.
Няколко години по-късно България осъществява Съединението, което погребва мечтата на Русия за васална територия на Балканите, поне до 1944. Липсата на огромна окупационна армия и влияние на Русия при избора на български владетел, допринася за постигането на максимална бърза ПЪЛНА независимост и апогеят на българските дипломатически и военни успехи от април 1913, когато България е най-голямата държава на Балканите. И само авантюрата от 16 юни 1913, която освен последващата огромна загуба на територия, предопределя и губещото ни място ни в Първата Световна Война спира тази възходяща треактория. Която възходяща треактория можеше и да не съществуваше изобщо за вероятната руска колония България – позната разговорно като Задунайская Губерния…
След всичко това – Честит 3 март!
Просто не прекалявайте с благодарностите
Заглавието е на сайта
Публикацията е на автор Irving Washington @theOtherIrving в Туитър
