Фактоупорни „зомбита“ и когато някой се закашля в Ухан, рано или късно ехото пристига в Тутракан
Коментар на Мария Спирова във Фейсбук
Понеже катаден си говоря с хора, които гледат статистика, която недвусмислено показва, че ваксините работят срещу коронавируса, и бездиханно настояват, че същата статистика доказва, че не работят, вече съм доста изтощена.
Какво правиш с човек, който гледа синьото небе, сочи го с пръст и ехидно ти се смее:
„Какво ще кажеш, а? Пък ти се съдра да обясняваш как било синьо небето?“
Небето си е синьо.
Някои от нас просто са решили да развият далтонизъм. Не, че по начало са далтонисти – просто доброволно са решили да спрат да различават някои нюанси на благоразумието.
Пандемията ни показа нещо много важно и смразяващо в потенциалната си разрушителност. Инфектираните с коронавирус или умират, или се възстановяват, макар и често с дълготрайни последствия за здравето.
Инфектираните с дезинформация, обаче, нито умират, нито се възстановяват.
Те се превръщат във фактоупорни „зомбита“, които забравят какво са били и кои са били, преди да решат да избягат от реалността. Бродят жадно из нета в търсене на поредната доза от насъщната им дрога – още и още „информация“, потвърждаваща не действителността, а тяхното яростно несъгласие с нея. Сякаш на действителността й пука дали сме съгласни, че е действителна.
Тези хора търсят съдържание, което ги мотивира да се чувстват уверени в себе си – да се чувстват изключителни, вечно и непременно прави и в абсолютен контрол над живота си. Няма значение какво са учили и колко са умни. Дезинформацията не е проблем на глупавите хора. Проблем е на тези, които вярват, че са по-умни от всички останали.
Хората вярват на дезинформацията, защото тя им позволява да превърнат своето неразбиране (от което изпитват срам, а не бива) в оръжие, с което да се защитят от истината, че пооделно всички сме безпомощни пред сложните процеси, определящи заобикалящата ни среда. Че поотделно не можем да се справим с всичко в живота си и все някога ще трябва да признаем, че нещо не е в наша власт.
Те затъват все по-дълбоко в алтернативната реалност, която са избрали, докато целият заобикалящ свят се превърне в огромна фалшификация, в която само те имат ключа към тайната на мирозданието. Те предпочитат да вярват, че всички официални източници ги лъжат през цялото време, защото не могат да понесат истината, че в глобалния свят всички сме напълно зависими едни от други, и никой не е сам воин.
Да, когато някой се закашля в Ухан, рано или късно ехото пристига в Тутракан. Това е стряскаща истина, но страстното й отричане под всякакви форми няма да я изтрие от реалността.
Реалността винаги побеждава, затова винаги е неразумно да сме във война с нея.
