Какво се случва в Британия и с Брекзит, обяснено с прости думи

Как така нещата около брекзит станаха още по-заплетени? Отговорът е прост- не е лесно да си Тръмп и ако опиташ да си Тръмп без всъщност да си, може да попаднеш в много странни ситуации.

Да вземем Борис Джонсън за пример. Борис много искаше да е министър-председател. Отдавнашна, детска мечта. Толкова силна, че Борката заложи всичко като стана лице на брекзит кампанията, успя да убеди 51.9% от гласоподавателите, че извън ЕС страната ще охолства.

Търпеливо изчака две години докато Тереза Мей се провали в опитите си да даде на народа това, което той беше поискал и най-сетне стана премиер. Разбира се, целият свят знае, че брекзит е логически абсурд. Поне този брекзит за който мечтаеха наивниците.

Невъзможно е Великобритания да напусне европейския митнически съюз и да остави границата в Ирландия отворена. Именно затова сделката на Мей предложи компромис, който обаче не задоволи крайните брекзетери.

Джонсън дойде на власт с обещанието радикално да промени нещата. Разбира се, каза той, че Европейския Съюз ще се съгласи да ни даде по-добра сделка. Разбира се, че може хем да скъсаме всякакви договорки с Брюксел, хем да имаме отворена граница с ЕС в Ирландия.

Само песимистите, казваше Джонсън, не вярват, че веднъж притиснат, ЕС ще се откаже от основния си постулат за четирите свободи и ще склони да даде всичко което британския премиер поиска. Какъв друг избор имат в Брюксел освен да клекнат, веднъж видели, че Джонсън не се шегува?

Основната тактика изискваше Брюксел да бъде убеден, че Джонсън ще извади Великобритания от ЕС със или без сделка на 31.10. Затова премиерът събра всички сили, за да направи трети вариант невъзможен. “Когато е ясно че няма трети път” каза Джонсън.

“Нашите приятели в Брюксел ще се съгласят да предоговорим брекзит”. Проблемът на Джонсън, разбира се, беше парламента, в който голямо мнозинство е против брекзит без сделка. Затова премиерът първо прокара план да затвори парламента в ключови пет седмици преди 31.10.

Типичен Тръмпов ход, добре премислен, в рамките на закона. Единственият проблем, разбира се, е че Великобритания е парламентарна демокрация и политици от всички партии се поядосаха и сложиха прът в иначе уникалния план на Джонсън да изнуди Брюксел със заплахи.

Много хора от собствената му партия с право отбелязаха, че със заплахи за икономическо самоубийство, каквото е брекзит без сделка, Джосън няма да постигне нищо. Защото не предлага нищо в замяна на Брюксел и защото в крайна сметка за ЕС е по-важно да запази целостта си.

Джосън в типичен стил обвини съпартийците си в липса на оптимизъм. Подобно на Тръмп, Джонсън е убеден в силата на позата- ако достатъчно високо крещиш, че някой трябва да ти даде торта, пред теб ще се появи чиния с торта.

Та Джонсън, зареден с оптимизъм опита да затвори парламента, а парламента моментално прекара закон забранявящ брекзит без сделка. Премиерът люто се обиди на собствените си съпартийци, които гласуваха за този закон и ги изключи от партията.

Този типично тръмпов подход- да се унищожи умереното крило в собствената партия- се оказа грешка. Първо защото става дума за уважавани политици със собствена тежест. И второ защото Великобритания не е Америка и премиерът не е президент.

Когато видя че нещата не вървят на добре, Джонсън пожела предсрочни избори. Очевидно сметката е, че достатъчно истерична кампания може да произведе парламент, който да е съгласен на брекзит без сделка.

Проблемът е че нови избори изискват съгласието на 2/3 от същия тоя парламент, с който Джонсън воюва. Засега парламентът казва “не” и Борката е в капана на собствените си мечти.

Премиер без власт, без мнозинство, с деморализирана партия, принуден да направи нещо което обеща многократно да не прави (да иска отсрочка за Брекзит). И най-вече без реален изход. Оставката би стартирала една сравнително сложна процедура, която води до задънена улица.

Единственият който може да спаси Джонсън тук е политическият му противник Корбин. Корбин, разбира се, иска избори и иска да ги спечели. Ако той се съгласи на избори преди 19-ти октомври, това ще даде на Джонсън възможност все пак да прекара брекзит без сделка на 31-ви.

Тази възможност би била чудесно плашило в полза на Корбин по време на предизборната кампания. В последните години лидера на лейбъристите последователно взема решения които отслабват опозицията срещу брекзит но работят в полза на голямата му цел: да вземе властта.

Корбин е евроскептик и за него брекзит е просто бойно поле. Въпросът е дали собствената му партия ще му се опълчи достатъчно и ще го принуди да вземе решение съобразено с националния интерес, а не с личната му амбиция да вземе властта и радикално да преустрои държавата.

В крайна сметка, статуквото е в парализа. Брюксел открито казват, че преговори с тях не се водят. Желанието на Джонсън чрез шум и лъжи да убеди народа, че нещо се върши, засега е неудовлетворено. Защото Джонсън не е Тръмп и Англия не е Америка. Желанието на Корбин да създаде един “работнически брекзит” и най-сетне да унищожи тоя зъл капитализъм също е блокирано. Всъщност докато тези две екстремистки крила нямат мнозинство в парламента, държавата ще живее в относителна, макар и странна стабилност.

Но ако един от двамата пробие, Великобритания ще тръгне в радикално нова посока, от която връщане може и да няма.

Но засега сред политиците има достаъчно достойни хора, включително Джонсъновия брат, който напусна партията “в името на националния интерес” които успяват да предпазят страната от екстремизма.

(Публикацията е изцяло съставена и препечатана от постове на @nicodile в Туитър.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.