Защо сме алчни и какво общо има кашкавалът?
АЛЧНОСТТА не е заболяване и не е черта на характера, а особеност на мозъка.
Четири зони в мозъка ни отговарят за алчността, лакомията и скъперничеството: таламусът, амигдалата, хипокампът и кората. Щом на хоризонта се появява шанс да съхраним или преумножим състоянието си, алчният мозък изпитва чувство, което можем да оприличим на наркотично опиянение. Той получава «дозата си» в «центъра на удоволствието».
Учените от Нюйоркския университет успяват да разберат как се случва „сделката”. Предчувствайки близката печалба или придобивка, алчният мозък осигурява засилен кръвен поток, обогатен с кислород, към група неврони от центъра на удоволствието на мозъка ни, където се намира системата за поощрения. Наградата е във вид на хормона на щастието – допамин.
Може ли алчността да се лекува?
Още през 90-те години на миналия век доктор Сюзън Макелрой и колегите й от Харвард, изучавайки клептоманията, откриват «хапче за алчност». Натрапчивото желание да се облагодетелстваш се неутрализира от препарати, съдържащи серотонин и продуктите, съдържащи триптофан. Например такъв продукт е кашкавалът.
Ако искате да сте по-щедри – яжте кашкавал.
Източник: Фейсбук страница „Зеном. Скоростно четене. Мнемоника“
