Четири принципа на критичното мислене
Може ли да назовем всичко, което се случва в главата ни, мислене?
За да разберем това, трябва да започнем работа с това как именно мислим. Знанията разширяват кръгозора ни и ни позволяват да жонглираме с теориите и парадигмите, но най-важният въпрос е в това дали умеем да ги ползваме или те така си и остават абстрактни и общи, далечни от живота.
Съвременният френски философ Оскар Бренифие извежда 4 принципа на критичното мислене, които могат да ни помогнат да управляваме знанията си:
1. Да изказваме мислите си на глас или да ги записваме.
Обличайки мислите в думи, ние правим първата крачка към разбирането за това с какво е пълна главата ни. Записвайки собствените си мисли, ние се учим по-добре да ги разбираме.
2. Да правим разлика между несъгласието и неразбирането.
Критичната позиция не е отрицание на всичко, което казва събеседникът. За да не се съгласим, преди всичко е необходимо да разберем смисъла. Този принцип ни се струва очевиден, но ако започнем да се замисляме за него, може да разберем, че ние често, както и нашите събеседници, бързаме да не се съгласим с чуждата гледна точка и да изкажем своето виждане по въпроса.
3. Да подлагаме всичко на съмнение.
Любопитството, интересът, стремежът да търсим отговори ни позволяват да престанем да гледаме на нещата с привичните очи и да излезем извън рамките на рутината. „А какво, ако това не е така?”, е отправната точка на интелектуалното пътешествие.
4. Нищо не е случайно
Всичко, което наблюдаваме, мислим, говорим и чуваме от другите, е натоварено със смисъл дори да не го осъзнаваме. Търсенето на смисъл и причината на случващото се учи съзнанието ни да бъде бдително и внимателно към дребните неща и детайлите.
„За първи път ли закъснявам? Характерно ли е за мен да повишавам тон? По принцип или е важен успехът за мен, или само засега става дума?” – всичко това ще ви позволи да престанете да възприемате събитията от живота си като случайни и ще започнете да виждате цялата „матрица”.
Изтчник: Зеном
