Добрата новина за лошото настроение

Може да не е забавно да си в лошо настроение и със сигурност не е здравословно да се пържиш на бавния огън на „негативните“ емоции, но състоянието на тъга, гняв, вина или страх има следните преимущества:

Помага ни да формулираме аргументи. Да използваме конкретна и достоверна информация, да присъстваме пълноценно в настоящата ситуация и по-рядко да допускаме грешки в преценките си – умения, които изграждат аурата на ерудирания авторитет и ни превръщат в по-убедителни писатели и оратори.

Подобрява паметта. Едно проучване установява, че купувачите запаметяват значително повече информация за интериора на магазина в студени и мрачни дни, когато настроението им не е толкова приповдигнато, отколкото в слънчево и топло време, когато животът е прекрасен. Изследвания показват също, че когато не сме в най-доброто си разположение на духа, по-рядко се поддаваме на склонността (макар и несъзнателно) да изопачаваме спомените си, смесвайки ги с подвеждаща информация от друго време.

Стимулира постоянството. Все пак защо да си даваш зор, когато се чувстваш страхотно?По време на изпит студентите в мрачно настроение се стараят да отговорят на повече въпроси – и то правилно – в сравнение с колегите си, които преливат от жизнерадост. Явно не бива да се тревожите, ако детето ви се чувства леко потиснато преди важен изпит. (И като се има предвид какви са повечето 17-годишни, предполагам, имате достатъчно опит с тази част от подготовката за тестове.)

Прави ни полюбезни и внимателни. Когато са в не толкова приповдигнато настроение, хората са по-предпазливи и е по-вероятно да се поддадат на несъзнателна социална мимикрия (при която без да си даваме сметка копираме жестовете и начина на говорене на другите) – поведение, засилващо социалното приобщаване. Когато се чувстваме страхотно, сме по-самоуверени, което означава, че сме фокусирани единствено върху себе си и не е изключено да пренебрегнем мнението или чувствата на другите.

Насърчава щедростта. Хората в негативно настроение обръщат повече внимание на справедливостта и са по-склонни да се противопоставят на нечестни постъпки.

Предпазва ни от предразсъдъци и от всеобщата тенденция да търсим само информация, която подкрепя досегашните ни убеждения. В проучване измежду хора с изразени политически възгледи, онези участници, които изпитвали недоволство, избрали да прочетат повече статии с противоположна на тяхната позиция, вместо такива, които потвърждават настоящите им пристрастия. След като анализирали различните гледни точки, тези хора били склонни да променят мнението си. Изглежда гневът ни кара да търсим „разбиващи опозицията“ аргументи – умствена нагласа, която ни насърчава да опознаем другия, за да можем да го разобличим. Но по ирония създава възможността да бъдем убедени.

*Текстът е откъс от книгата „Емоционална пластичност“ д-р Сюзън Дейвид

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.