Грешка на конюнкцията: каква е вашата паранормална функция?
Грешката на конюнкцията се отнася до грешката в мисленето, че „свързаното“ с истинно твърдение е по-истинно от самото твърдение.
Например ако ви кажа, че Джим е служител на изборна длъжност и че той е запален привърженик на стрелбата по мишени, незабавно ще си създадете образ на типа човек, който е Джим. Ако след това ви помоля да изберете кое от твърденията за Джим е по-вярно:
че той (l) е политик или (2) той е политик, който не подкрепя искането на разрешително за притежаване на оръжие, сте изправени пред две твърдения, които включват едно вярно нещо, което знаем за Джим (той е политик).
Второто твърдение обаче включва заключението, че тъй като Джим е запален стрелец по мишени, трябва да е против изискването на разрешително за притежаване на оръжие.
Това твърдение по-вярно ли е от първото? Не, не е, защото дори и да сте прави за позицията по разрешителните за оръжие на Джим, първото твърдение пак е не по-малко вярно. И по-важното: второто твърдение е построено на спекулация за политическата позиция на Джим, а всъщност имаме малки основания да го смятаме за вярно.
Психологическите изследвания сочат, че вярващите в паранормалното са особено податливи на грешката на конюнкцията.
Това ще ви се стори убедително, ако замените истинното твърдение в примера по-горе с твърдение, свързано например с екстрасенс, който точно назовава мъртъв роднина на някого по време на сеанс за „общуване с отвъдното“. Ако екстрасенсът уцели името (и следователно твърдението е истинно), тогава му се отваря вратата да добавя свързани твърдения към първото. Ако клиентът на екстрасенса повярва в това, всъщност попада в капана на грешката на конюнкцията. След като го направи, екстрасенсът де факто е използвал измама, за да получи разрешение да измисля колкото си иска добавени твърдения… и да строи замък от лъжи въз основа на една-единствена истина 33.
33Paul Rogers et al., „Paranormal Belief and Susceptibility to the Conjunction Fallacy,“Applied Cognitive Psychology 23 (June 2008): 524-542.
Откъс от книгата „Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното“
