Синдромът на Стендал

Синдромът на Стендал или хиперкултуремия е психосоматично разстройство, което се случва, когато човек е изложен на преживяване от голямо лично значение, най-вече при гледане на произведения на изкуството. То може да се случи и на фона на потресаваща природна красота, при звуците на съвършена музика и дори когато е редом до много красив човек.

Заболяването е кръстенo на френския писател от XIX век Стендал (псевдоним на Анри Мари Бейл), който в книгата си “Неапол и Флоренция: Пътешествие от Рим до Реджио” описва своя опит с това явление по време на посещението си във Флоренция през 1817 г.

Явлението най-често се среща именно във Флоренция. Хората, пристигнали в люлката на Ренесанса и посетили например галерията Уфици, могат неочаквано да изпитат сърцебиене, объркване, виене на свят, загуба на съзнание и дори халюцинации. Човек остава сразен от дълбочината на чувствата, които художникът е вложил в своето творение и сякаш се пренася в живописното пространство. Понякога силният пристъп завършва с опит да се унищожи художественото произведение.

За да осъзнаете сериозността на проблема, ще допълним, че охраната на флорентинските музеи минава специално обучение за предотвратяването на подобни случаи.

Интересното е, че синдромът не се разпространява сред някои хора, например туристите от САЩ и тези от страните от Изтока не са заплашени, тъй като Ренесансът не е част от културното им наследство и съответно не ги трогва до такава степен. Италианците също крайно рядко са сред пострадалите от синдрома, защото това са хора, свикнали с красотата.

В групата на риска са самотните пътешественици – мъже и жени, които са получили класическо или религиозно образование.

Въпреки че психиатрите отдавна спорят дали синдромът наистина съществува, неговите ефекти върху някои от страдащите са достатъчно сериозни, за да се нуждаят от лечение в болница и дори от антидепресанти.

Източник и превод: zenom.pro

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.