Не знаеш това, което не знаеш

Всеки, който някога е бил наеман на позиция, за която не е квалифициран, познава едно ужасно неловко усещане, сродно на чувството, че си изгубен. Всичко, което сме си мислели, че знаем за изпълняването на задълженията на позицията, се оказва или погрешно, или непълно. Сещаме се за поговорката: „Не можеш да надскочиш боя си.“ Онова, което не знаем, заплашва да ни погълне.

Хората, които отварят ресторанти за пръв път, казват, че не са имали представа в какво се забъркват. Отстрани са виждали само върха на айсберга. Когато са започнали да се сблъскват с онези аспекти на бизнеса, за чието съществуване дори не са подозирали, са се почувствали като едва проходили деца в игра за възрастни.

Разбира се, за предпочитане е да започнем нещо пред това изобщо да не започнем и точно това правят повечето от нас. Но ние се заблуждаваме като мислим, че ще се плъзнем гладко в новата роля, професия, занаят или някаква друга позиция, напълно снабдени с всичко необходимо за нашия успех.

В тази ситуация е по-добре да мислим как да напреднем колкото се може по-бързо в овладяването на изискваното от позицията. Това става само чрез съзнателна практика, както я нарича изучаващият „експертизата“ учен К. Андерс Ериксън практика, целяща да развива овладяване на специфичните области, изисквани от ролята или позицията, към които сме се насочили.

Независимо дали човек влага десет хиляди, или петдесет хиляди часа, без съзнателна практика усилията пак ще са недостатъчни. Това е критично важен момент, защото енергията, изгубена в зле насочена практика, изцежда мозъка. И колкото повече време губим в безплодни действия, толкова по-силна е тенденцията да прегорим или да се откажем.

Откъс от книгата „Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.