Защо социалните мрежи станаха токсични?*

Автор: Kalev Leetaru (Forbes)

Съвременната интернет мрежа възникна като средство за просвещение, като начин учените да споделят по-свободно знанията и откритията си с останалия свят. Тази начална глава от нейната еволюция бе предшествана от идеята, че информацията е безплатна и дигиталният свят е място за учене и откривателство. Тази утопия обаче бързо беше узурпирана от неограничения търговски потенциал на кибер света и днес се превърна в приказна територия за развлечения, фокусирана върху търговска монетизация и манипулация. Може ли завръщането към просвещението да се окаже ключа към спасението на Мрежата ?

Съвременният интернет прилича много малко на мрежата от едно време.

Оставяйки настрана графичния и интерактивен акцент, днешният уеб се фокусира върху развлеченията и консуматорството, простирайки се от социалните медии и поточните филми до сайтовете за пазаруване.

Мрежата се превърна в място за бягство от физическия свят, за да се забавляваме, а не в място, което да разширява хоризонтите ни към изучаване на нови неща.

Днешната мрежа ни дарява с достъп до цялата информация на света, поставяйки я на върха на нашите пръсти. Можем да четем новини от другата страна на земното кълбо или да научим какъв е живота във всяко кътче на планетата. Едно търсене в Google е всичко което ни трябва, за да разгледаме света. Въпреки това, вместо да разгърнем нашето ново дигитално средство за пътешествия, ние си стоим вкъщи, търсейки все същите стари места които познаваме до втръсване.

Въпреки че целият свят е в ръцете ни, ние нямаме особен интерес да разширим мирогледа си. По-малко вероятно е да търсим нова информация отколкото преди. Цялата тази технология, която ни свързва, се оказва напразна.

Вместо това се интересуваме само от забавление.

Вместо да прекарваме часове в четене на новини от други страни и да разучаваме нови култури или езици, да четем история или да развиваме нашите математически умения, да се захванем с нови хуманитарни и художествени дейности, ние по-скоро бихме предпочели да прекараме вечерта залепени за нашите телефони, гледайки котешки клипчета.

Мрежата далеч не е единствена в тази контраеволюция. Всяка комуникационна технология преминава през такъв преход от просвещение към забавление.

По същия начин, когато радиото е еволюирало, неговите критици са оплаквали прехода от информираност към забававление. По същия начин, когато е съзрявала телевизията, Федералната комисия по комуникации е предупреждава за социалните последици от прехода й към безсмислено забавление, което няма обществена стойност.

В същия стил, Мрежата е мигрирала от ранния си фокус върху знанието, подчертавайки днес по подобен начин безсмисленото забавление. Рядко се обръщаме към Туитър или Фейсбук, за да научим повече за света. Обръщаме се към тях, за да наваксваме с информация за приятели и роднини и за да убием времето. Използваме нашите смартфони с достъп до глобалния свят, за да играем игри и да публикуват язвителни коментари.

Дори личната информация, която сътворяваме е ориентирана към развлечение, а не към разширяване на нашия хоризонт. Ние се вманиачаваме в социалните споделяния и виралната слава, вместо да се ангажираме със задълбочен диалог, който да спомага за развитие на обществото.

Възможно ли е това пренасочване към забавление да е в основата на контраеволюцията на Мрежата към нейната токсичност?

Стремежът към високо научно знание може да привлече значителни разногласия и спорове. И все пак те се решават чрез изследвания, цитати и безпристрастни беседи, а не с публични обиди, омразни клевети и смъртни заплахи. Фокусът е върху задълбочен дебат, който развива областта, а не на вирална слава, която е за развлечение на публиката. Накратко, несъгласието е пречка, която трябва да бъде преодоляна в преследването на нещо по-голямо, а не резултат, който да бъде насърчаван самоцелно в името на забавлението на аудиторията.

Какво ли би било, ако мрежата беше по-научна?

Вземайки предвид всичко това, може ли да се твърди, че неприятностите на Мрежата се коренят в изместването на фокуса от просвещение към забавление, както се случи с всяка една от медиите, които я предшестваха? Какво ли би било, ако Мрежата представляваше по-скоро научен дебат, фокусиран върху подобряване на образованието и разширяване на хоризонта, отколкото средство за бягство и развлечение? Ако бихме се фокусирали да водим обективен разговор, да подкрепяме с доказателства всяко едно от нашите твърдения и да се въздържаме от емоционални излияния, бихме ли могли ли да променим социалните медии като инструмент за образование и просвещение? Или съдбата на Мрежата е завинаги да остане развлекателно средство? Възможно ли е мрежата естествено да се преоткрие в бъдещата технологична революция, също както и радиото се преоткри като подкаст в епохата на Мрежата и да възстанови своите образователни корени?

И накрая, лежи ли бъдещето на интернет в завръщането му към неговите корени?

* Оригиналното заглавие на статията е „Is Social Media’s Toxicity Because Of The Web’s Shift From Enlightenment To Entertainment?“ (Дължи ли се токсичността на социалните медии на пренасочването на Мрежата от просвещение към развлечение?)

Източник: Forbes