Защо систематично преувеличавате знанията и способностите си

Руската императрица Екатерина II не е била известна с целомъдрието си. Многобройни любовници са се търкаляли в леглото ѝ. Колко са били, ще ви издам в следващата глава, сега първо ще поговорим за нещо друго: доколко можем да се доверим на собствените си знания? Във връзка с това една малка задача: „Определете колко любовници „най-много“ и „най-малко“ е имала императрицата така, че преценката ви да е към деветдесет и осем процента правилна и към два процента грешна“. Такъв би бил диапазонът например между двайсет и седемдесет. Това означава, че според вас любовниците на Екатерина са били не по-малко от двайсет и не повече от седемдесет.

Насим Талеб, който веднъж ми даде точно тази задача, беше разпитал стотици души по същия начин. Веднъж въпросът се е отнасял до дължината на Мисисипи, друг път какъв е разходът на керосин на един еърбъс, трети път колко са жителите на Бурунди. При това анкетираните имали право сами да изберат разликата между „най-малко“ и „най-много“, и то, както споменах, така, че грешната преценка да стига най-много до два процента. Резултатът бил изумителен. Не два, а цели четиресет процента от участниците в анкетата били преценили грешно диапазона. Изследователите Марк Алпърт и Хауърд Райфа, които първи са се сблъскали с този забележителен феномен, са го нарекли самонадценяване (Overconfidence).

Същото се отнася и за правенето на прогнози. Определянето на борсовия курс за една година или очакваният оборот в тригодишния план на фирмата ви е подвластен на същия ефект: ние систематично надценяваме знанията и способността си за прогнозиране – и то доста. При ефекта на самонадценяването не е важно дали отделна преценка е била правилна, или не. Талеб го обяснява така: ефектът на самонадценяването измерва разликата между това, което хората действително знаят, и това, което смятат, че знаят. Наистина изненадващото е следното: експертите са засегнати много повече от ефекта на самонадценяването от неекспертите. Професор по икономика дава също толкова грешна прогноза, определяйки цената на петрола за пет години напред, както и човек, който не се занимава с икономика. Само дето професорът го прави с огромно надценяване на собствените си знания.

Ефектът се проявява и по отношение на други способности: в анкети осемдесет и четири процента от френските мъже твърдят, че се имат за добри любовници над средното равнище. Без ефекта на самонадценяването такива би трябвало да са точно петдесет процента – логично, тъй като „средно“ (за да бъда по-точен: средно равнище) означава, че петдесет процента са над чертата и петдесет процента – под чертата.

Предприемачите са като младоженците: убедени са, че са изключени от статистиката. Икономическата активност би била по-ниска, ако го нямаше ефектът на самонадценяването. Всеки собственик на ресторант мечтае да стане основател на следващата верига „Кроненхале“ или „Борхард“ – и повечето след три години са принудени да затворят заведението. Печалбата в ресторантския бизнес постоянно е под нулата. Казано по друг начин: предприемачите в ресторантьорството систематично дотират клиентите си.

Почти няма голям проект, който да си е стъпил на краката по-бързо и по-евтино от предвиденото. Легендарни са удължаванията на срокове и преразходите на средства при построяването на еърбъс А400М, на операта в Сидни, на трите тунела при прохода Готард. Списъкът може да бъде продължен по желание.

Защо е така? Тук се сблъскват и действат заедно два ефекта. От една страна е класическият ефект на самонадценяването. От друга е „стимулиращото“ подценяване на разходите от хора, които имат директен интерес от проекта. Консултантите се надяват, че ще получат допълнителни поръчки, строителните предприемачи и доставчиците – също, бизнесът се усеща окрилен от оптимистичните числа, политиците си осигуряват по този начин гласовете на избирателите. Тази тенденция към хиперреакция на стимулите ще обясним в друга колонка. Важно е да се отбележи разликата: самонадценяването не е стимулиращо, а по съвсем естествен начин наивно и вродено.

Накрая три детайла: А) обратният случай, ефект на самоподценяването, не съществува; Б) ефектът на самонадценяването е изразен повече при мъжете, отколкото при жените – жените помалко се самонадценяват; В) не само оптимистите страдат от ефекта на самонадценяването. Също и отявлените песимисти се надценяват – но по-малко.

Извод: отнасяйте се скептично към всички прогнози, особено ако идват от т.нар. експерти. И когато правите плановете си, винаги тръгвайте от песимистичния сценарий. Така ще разполагате с реален шанс все пак донякъде да имате реалистична оценка за ситуацията.

Откъс от книгата „Изкуството на правилното мислене“ Ролф Добели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.