Защо систематично преувеличавате знанията и способностите си

Руската императрица Екатерина II не е била известна с целомъдрието си. Многобройни любовници са се търкаляли в леглото ѝ. Колко са били, ще ви издам в следващата глава, сега първо ще поговорим за нещо друго: доколко можем да се доверим на собствените си знания? Във връзка с това една малка задача: „Определете колко любовници „най-много“ и „най-малко“ е имала императрицата така, че преценката ви да е към деветдесет и осем процента правилна и към два процента грешна“. Такъв би бил диапазонът например между двайсет и седемдесет. Това означава, че според вас любовниците на Екатерина са били не по-малко от двайсет и не повече от седемдесет.

Насим Талеб, който веднъж ми даде точно тази задача, беше разпитал стотици души по същия начин. Веднъж въпросът се е отнасял до дължината на Мисисипи, друг път какъв е разходът на керосин на един еърбъс, трети път колко са жителите на Бурунди. При това анкетираните имали право сами да изберат разликата между „най-малко“ и „най-много“, и то, както споменах, така, че грешната преценка да стига най-много до два процента. Резултатът бил изумителен. Не два, а цели четиресет процента от участниците в анкетата били преценили грешно диапазона. Изследователите Марк Алпърт и Хауърд Райфа, които първи са се сблъскали с този забележителен феномен, са го нарекли самонадценяване (Overconfidence).

Същото се отнася и за правенето на прогнози. Определянето на борсовия курс за една година или очакваният оборот в тригодишния план на фирмата ви е подвластен на същия ефект: ние систематично надценяваме знанията и способността си за прогнозиране – и то доста. При ефекта на самонадценяването не е важно дали отделна преценка е била правилна, или не. Талеб го обяснява така: ефектът на самонадценяването измерва разликата между това, което хората действително знаят, и това, което смятат, че знаят. Наистина изненадващото е следното: експертите са засегнати много повече от ефекта на самонадценяването от неекспертите. Професор по икономика дава също толкова грешна прогноза, определяйки цената на петрола за пет години напред, както и човек, който не се занимава с икономика. Само дето професорът го прави с огромно надценяване на собствените си знания.

Ефектът се проявява и по отношение на други способности: в анкети осемдесет и четири процента от френските мъже твърдят, че се имат за добри любовници над средното равнище. Без ефекта на самонадценяването такива би трябвало да са точно петдесет процента – логично, тъй като „средно“ (за да бъда по-точен: средно равнище) означава, че петдесет процента са над чертата и петдесет процента – под чертата.

Предприемачите са като младоженците: убедени са, че са изключени от статистиката. Икономическата активност би била по-ниска, ако го нямаше ефектът на самонадценяването. Всеки собственик на ресторант мечтае да стане основател на следващата верига „Кроненхале“ или „Борхард“ – и повечето след три години са принудени да затворят заведението. Печалбата в ресторантския бизнес постоянно е под нулата. Казано по друг начин: предприемачите в ресторантьорството систематично дотират клиентите си.

Почти няма голям проект, който да си е стъпил на краката по-бързо и по-евтино от предвиденото. Легендарни са удължаванията на срокове и преразходите на средства при построяването на еърбъс А400М, на операта в Сидни, на трите тунела при прохода Готард. Списъкът може да бъде продължен по желание.

Защо е така? Тук се сблъскват и действат заедно два ефекта. От една страна е класическият ефект на самонадценяването. От друга е „стимулиращото“ подценяване на разходите от хора, които имат директен интерес от проекта. Консултантите се надяват, че ще получат допълнителни поръчки, строителните предприемачи и доставчиците – също, бизнесът се усеща окрилен от оптимистичните числа, политиците си осигуряват по този начин гласовете на избирателите. Тази тенденция към хиперреакция на стимулите ще обясним в друга колонка. Важно е да се отбележи разликата: самонадценяването не е стимулиращо, а по съвсем естествен начин наивно и вродено.

Накрая три детайла: А) обратният случай, ефект на самоподценяването, не съществува; Б) ефектът на самонадценяването е изразен повече при мъжете, отколкото при жените – жените помалко се самонадценяват; В) не само оптимистите страдат от ефекта на самонадценяването. Също и отявлените песимисти се надценяват – но по-малко.

Извод: отнасяйте се скептично към всички прогнози, особено ако идват от т.нар. експерти. И когато правите плановете си, винаги тръгвайте от песимистичния сценарий. Така ще разполагате с реален шанс все пак донякъде да имате реалистична оценка за ситуацията.

Откъс от книгата „Изкуството на правилното мислене“ Ралф Добели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *